МОЙ ГРАД
859
0
1
По релсите на моята любов
открих аз бяла лястовица,
без празни думи, шум и апостроф –
във тебе, моя Оряховица.
Докоснах с длани крепостната пръст –
във себе вековна мъдрост скрила.
Поех на Камъка от гордата му твърд
и в корена ти аз намерих сила,
че в тебе, скъпи град–съдба,
разлиствах ден след ден душата,
отпих на глътки изворна вода
и своите деца откърмих с вяра.
И спрях на белия площад,
със поглед, взрян във синевата,
очистена от грях и от вина,
пред МАКЕДОНЧЕТО склоних главата.
открих аз бяла лястовица,
без празни думи, шум и апостроф –
във тебе, моя Оряховица.
Докоснах с длани крепостната пръст –
във себе вековна мъдрост скрила.
Поех на Камъка от гордата му твърд
и в корена ти аз намерих сила,
че в тебе, скъпи град–съдба,
разлиствах ден след ден душата,
отпих на глътки изворна вода
и своите деца откърмих с вяра.
И спрях на белия площад,
със поглед, взрян във синевата,
очистена от грях и от вина,
пред МАКЕДОНЧЕТО склоних главата.
© Дора Ефтимова All rights reserved.
