Така близо си, а си тъй далечен!
Така нежен си, а всъщност груб!
Така мой си, а на друга си обречен!
Така топло е, а мен скова ме студ!
Така хубави са твоите очи,
но друга за да гледат те,
така ласкави са твоите ръце,
но друга за да галят те!
Така хубава е твоята усмивка,
но друга за да топли тя,
тъй мил и нежен си -
сякаш оживяла мечта!
Така незнаен си, а за мен си разгадан!
Така искрен си, а всъщност неразбран!
Така далече си, а си ми толкоз близък!
Мой ли си?!
© Христина Димитрова All rights reserved.