Мой роден край
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти,
откривам аз следи от героизъм.
И мислите ми сякаш стават чисти,
подправени със щипка оптимизъм.
Небето ти ме слива със безкрая,
земята черна е и не безмълвна.
Заслушам ли се – тихичко ридае:
обземаш ме и с теб се свързвам кръвно.
А твоя вятър брули непрестанно
и няма време ... за сълзи и ромол.
Орисан съм на дързост и на вярност,
на обичта в кармичното ти лоно.
Приемам те, о, роден край такъв –
понякога жесток, друг път сърдечен.
Ще трябва да вървя по твоя път –
на приказно знамение обречен!
© Данаил Таков All rights reserved.
