Може би
Може би
Може би съм глупав,
че живях в заблуда...
Може би бях глупав,
че това не бе принуда!
Може би и днес нехая,
че животът отминава, ах!
Може би не искам и да зная -
всичко тук е пръст и прах!
От себе си е всеки обсебен,
заслепен върви по пътища нелеки...
И дали си пръв или последен,
ала напира егото в човека!
И така животът си изтича,
общото забравили сме всички,
материалното измамно ни привлича
и попадаме в капана на привички.
Любовта е повече красива фраза,
творчеството днес не е престижно
и елементарното като зараза
покосява всеки ближен...
И едва, когато осъзнаем ясно,
че само любовта спасява -
ще признаем полускрито, полугласно,
че от всичко материално – само прах остава...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
