Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна.
И отново ще те имам.
Може би този път не ще изчезнеш
веднъж, щом дойде зима.
Може би ще просъществува
любовта и дано да бъдеш ти.
Или и този път ще те загубя
и ще си остана с "може би".
© Ангела Топалова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
