Може би
Може би, ще бъда аз добра,
в утрото ще се събудя бяла,
ще следвам нея - моята съдба
и ще бъда пак, отново цяла!
Може би, аз ще съм онази -
желаната, единствена жена
и някой, нека да ме пази,
да дочака с мене пролетта!
Може би, ръцете ми ще галят,
както никога, преди не са
и всичко твое, те ще го запазят,
оставяйки след себе си следа!
Може би, пътека ще открия
и ще минава близо покрай теб,
ти чакай - няма да се скрия,
че дълго търсих те навред!
Може би, ще е болка любовта,
но нека мен отново ме боли!
Знам, след лято идва есента
и нека бъдем в нея... аз и ти!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
