Паля пак цигара от цигара.
Грозен навик туй е за жена.
Може би, с дима отравям
в мене на живота същността?
Може би чернилка е душата ми
и поддържам мрачния ù цвят.
А пък цветовете на дъгата
съм изгубила далеч назад?
Или пък я няма светлината,
или не прониква в мен - не знам.
Но е тъмно, празно в мен самата,
като във необитаем храм.