Паля пак цигара от цигара.
Грозен навик туй е за жена.
Може би, с дима отравям
в мене на живота същността?
Може би чернилка е душата ми
и поддържам мрачния ù цвят.
А пък цветовете на дъгата
съм изгубила далеч назад?
Или пък я няма светлината,
или не прониква в мен - не знам.
Но е тъмно, празно в мен самата,
като във необитаем храм.
© Диана Трифонова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
