Може би, ръка за ръка
Аз съм син на Безкрайността,
а ти дъщеря на Безкрая.
Ние сме почти еднакви,
но толкова различни.
Аз съм син на Земята,
а ти дъщеря на звездите.
Подай ми ръка
и тръгни с мен към необятното.
Аз съм син на Изгрева,
а ти дъщеря на Залеза.
Не можем да се открием,
а се мярваме за миг.
Аз съм син на Вселената,
а ти дъщеря на Космоса.
Живеем, за да бъдем такива, каквито сме,
еднакви и толкова различни.
П.С.
Щом го написах заключих, че е повече като текст на песен, а не като
стихотворение, но все пак го пуснах :)
© Иван Петров All rights reserved.
