Може би само ти не си в ред

И погледна към стария свят
незараснала кървава рана,
в миг луната, а людете спят,
в своя сън по-добри ли ще станат?

И в съня си купуват и знам –
не сънуват търговците в храма.
Всеки мери душата си сам.
От кантар отърваване няма.

И продават на дребно, за грош,
чифт крила и мечта безполезна.
След живот – ни добър, нито лош,
задължително в рая ще влезнат. 

А пък той е сладникав и тъп,
херувимчета, розички, скука.
На стиха ми ръждивият ръб,
в миг балонът сапунен ще спука.

Че животът ни той е един,
рай не блазни го, ад го не плаши...
Свещ в неделя, гъгниво: Амин!
После пак сме си наши и ваши.

Месец кървав. Побъркан поет,
тъжен стих... Нищо... Спете си, спете,
Може би само ти не си в ред,
ти и твоята обич, поете...