Може би ще умра
МОЖЕ БИ ЩЕ УМРА
"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни,
по които не стъпих дори - да не би да е грях.
Може би ще умра. Може би. И е сигурно даже.
Аз не зная за другите - само че нощи и дни
всяка глътка вода я пестях като цяр за прокажен,
и от сушав сезон оцелявах с трохи от мечти.
Да ви кажа, преди да умра, че това е логично.
И добре, че ръцете ми служеха като криле -
и сега съм щастлива, че пълно и щедро се вричах,
че дори и за миг не се сетих да бъда добре.
Може би ще умра. Кой ще вземе със мене завоя?
Всяка следваща пряка е тайна. И искам да знам,
като дойде нощта и след отлив настъпи прибоят,
ще ме чака ли някой със лодка, гребло и платна
и с попътния вятър, поръчан за мене отрано,
и с един летописец - да помни и в миг призори
да пребори срама пред деветото мое коляно
и да каже, че носи вързопче строшени мечти.
А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята на кой и по колко от тях
ще му стигнат да мине по тесния път на живота
със изправен гръбнак под товара на чувство за грях,
дето аз го сгреших. Дето режех, преди да премеря,
после снаждах несръчно рогатия страх със кураж...
Като тръгна от тук, щур наследник след мен да замери -
с камък, с клетва и песен... ще дойда на същия праг.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Препрочетох го отново. Много силно и незабравимо!
-
Невероятно!!! Поздравления!!!
-
!
-
Галена, адмирации за Поезията!👏🌹💓
-
Каквото и да кажа ще прозвучи кухо и глупаво. Поклон пред таланта!
-
Препрочитам и препрочитам...!
-
! Е свършиха ми суперлативите. Много си добра.
-
Благодаря ти, Боже, че те има!!!
-
При теб просто няма пропуск. Няма пълнеж. Без нито една слаба творба. Възхищение е това, което изпитвам когато те чета.
-
Без думи!
-
благодаря за поезията!
-
Ох, нямам думи!
-
Галена, браво за текста!
-
О, браво!!!
-
силни думи, изпипано стихотворение.
-
Благодаря ви на всички - че дойдохте и постояхте с мен в мометите на трудни размисли. Прегръщам ви с обич!
-
Нямам точните думи за това произведение. Каквото и да кажа, няма да е на място. Много ми хареса! Много!!! И знам, че това не е достатъчно, но в момента мога само да ти благодаря за удоволствието. Благодаря, Галена!
-
Мъдро и истинско стихо!
-
С клетва и песен на твоя бряг, Галена - ще те дочакам (30-то стихотворение). Барона
-
...Дето режех, преди да премеря,
после снаждах несръчно рогатия страх със кураж...
Като тръгна от тук, щур наследник след мен да замери -
с камък, с клетва и песен... ще дойда на същия праг.
Невероятно, Галена! Радвам се, че те открих! Поздрави! -
с възхищение, мила Галена...Поезия.
-
"От вързопче строшени мечти" някой влюбен
с две ръце ще издигне мечтаната кула...
И ще помни, че долу в основата някой
е грешил, но предал любовта със кръвта си...
Като в детска игра:"Аз на теб ти на другия"
Ако другия вече няма лице и е ехо от спомени
ще кънти тишината като изстрел от упор...
Ще кънти.Ще кънти.И ще помни... -
Без думи!!!
Поздрави и от мен!!! -
Умира духовно само този, който не почувствал грешното и не е опитал да го преодолее, не е плел венци от мечти, не се е допрял до простора, не е обичал, не е копнял по близост,който не е живял по човешки...
Така или иначе никой нищо не взема на онзи свят. Нека оставим частица любов на тези,които са останали след нас... -
Хареса ми! Поздрав!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.114080.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/a966db77291c385b7e466c351a3585a0.gif" border="0" /></a>
Отдавна не бях оставала така без думи!
Браво, Гале!
Браво!!! -
Може би ще умреш. И това е логично.
Но,човекътсъздаден от грях и за грях е човек.
И дори да поспреш... Просто много е лично...
живи падаме,ставаме... в нашия век!!!
Гал! Творбите ти ти винаги ме карат да се замислям. Да чета отново- пак и пак - и да откривам нови нюанси в дълбоката ти жизнена философия, скрита в оригиналните метафори и изразни средства, и наметната с красивия плащ на истинската поезия
...
-
Въздействието е поразяващо! Четох го няколко пъти. Една доза истинска поезия..., респектираща поезия..., запомняща се поезия...!
-
А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята на кой и по колко от тях
ще му стигнат да мине по тесния път на живота
със изправен гръбнак под товара на чувство за грях,
Невероятно силно! Поздравявам те! -
Поезия!
-
След такива коментари, какво мога аз да напиша? Благодаря ти Галена!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif> -
Може би ... Може би ...
Но със сигурност знам
ще се срещнеме някъде там... -
Рядко нямам думи. Много силен стих! Дълбоко ме докосна!
-
Много пъти го четох.
Не мога да коментирам, толкова е силно! -
Страхотно е!
Есен е...време за равносметки...всички ги правим!
Твоята си я нарисувала прекрасно!
Не съжалявай за нищо!
Браво!!! -
Благодаря ти за Нещото, което остави в душата ми след прочита, а то е неоходимост да се връщам отново тук!
-
Много сила,много проницателност,много талант...Поздравления!
-
Нямам думи.
-
Това е поезия... Изключителен стих! Поздрави!
-
Подобни силни стихове... карат Земята да се върти!
Поздрав. -
Без хора като теб...Земята няма да е същата. Но пък знам, че такива като теб стоят винаги отляво до Бог...Но за лебедова песен е рано, защото има още какво да дадеш...и продължаваш да даваш. А ние, събирачите на надежда, кретаме след теб и влачим душите си, зажаднели за глътка любов...радостта ми е споделена радост, защото хората, които идват на тази страничка споделят не само твоята поезия, но и удоволствието си от това, че те познават...Бъди ни още дълго, Галена, свети ни още дълго...из белите вълчи нощи...Барона
-
Първо тук дойдох И намерих това,което очаквах !
-
Галена, винаги оставам без дъх, като те чета...
Може би лесните пътеки не са достойни за теб. Може би търсенето на предизвикателство не е грях.
А там зад завоя, може би има някой, който твърди че е Приятел. Може би ще вземем завоя заедно... -
Благодаря ти за удоволствието, Галена!
-
ох, сигурно е, че ще... някой ден. сега... благодаря за вързопчето думи, чудните. шапО!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
