Може би ще умра
МОЖЕ БИ ЩЕ УМРА
"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни,
по които не стъпих дори - да не би да е грях.
Може би ще умра. Може би. И е сигурно даже.
Аз не зная за другите - само че нощи и дни
всяка глътка вода я пестях като цяр за прокажен,
и от сушав сезон оцелявах с трохи от мечти.
Да ви кажа, преди да умра, че това е логично.
И добре, че ръцете ми служеха като криле -
и сега съм щастлива, че пълно и щедро се вричах,
че дори и за миг не се сетих да бъда добре.
Може би ще умра. Кой ще вземе със мене завоя?
Всяка следваща пряка е тайна. И искам да знам,
като дойде нощта и след отлив настъпи прибоят,
ще ме чака ли някой със лодка, гребло и платна
и с попътния вятър, поръчан за мене отрано,
и с един летописец - да помни и в миг призори
да пребори срама пред деветото мое коляно
и да каже, че носи вързопче строшени мечти.
А деветото мое коляно да чака на нокти,
да брои и да смята на кой и по колко от тях
ще му стигнат да мине по тесния път на живота
със изправен гръбнак под товара на чувство за грях,
дето аз го сгреших. Дето режех, преди да премеря,
после снаждах несръчно рогатия страх със кураж...
Като тръгна от тук, щур наследник след мен да замери -
с камък, с клетва и песен... ще дойда на същия праг.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
