Можеш ли
вятъра за миг да укротиш,
можеш ли мъглата да разпръснеш
слънцето през нея да блести?
Можеш ли звездите да прегърнеш,
в моите очи да ги свалиш,
можеш ли дъгата да превърнеш,
в дъжд от рози - да ми ги дариш?
Ако можеш, значи, че обичаш,
влюбен ли си, стават чудеса,
и е лесно постижимо всичко.
Можеш ли? Тогава ме обичай!
© Эоя Михова All rights reserved.
