Можеш ли ?
Можеш ли така да любиш,
че дълго да те помнят след това,
и след теб дори да има много други,
да си останеш ти, единствен на върха ?
Можеш ли така да галиш,
че после кожата за теб да плаче,
за ласките ти огнени да жали,
овдовяла, сухо да нагарча ?
Можеш ли по тънки устни,
следи на нежност да оставяш
и другите след теб да са безвкусни,
да бодат, до кръв да израняват ?
Можеш ли с очи копнежни,
така разпалващо да съзерцаваш,
че след теб във други щом поглежда,
все със твоите да ги сравнява ?
Можеш ли с омайни думи,
за любовта така да й разказваш,
че в нощи дълги, нощи лунни,
в съня си все за тебе да приказва ?
Можеш ли така да я опариш,
че после само тебе да желае,
любовта й да е предана и вечна,
към теб, единствен, до безкрая?
..............................................
Можеш ли ?
© Деян Димитров All rights reserved.
