Мокра пустиня се ражда
от сухи, прозрачни реки.
Огън студен я подклажда,
в пясъка цвете цъфти.
И нежно гальовните пръсти
докосват заспала луна.
Зад облаци черни и гъсти
прозира лика на жена.
И вятърът с устни на мъж
целува я с песен лирична.
Над двамата сипе се дъжд
от облаци обич магична.
В пустинята мокра се раждат
стръкчета светла любов.
В студа силен огън подклажда
искрици дошъл благослов.
21.01.2017г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
