Мокро стихотворение
МОКРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея.
Мокър – гасне и старият фар.
Светлинките му кой ще ги види?
Тук-таме някой смахнат рибар
чепарѝ дребошляци сафриди.
И мелтемът, прегракнал от яд,
все по-ледни валкирии свири.
Омърлушени чайки редят
край морето печални шпалири.
И далечното слънце мъжди.
Хоризонтът си скъса каиша.
Водораслите тръскат бради
и самотните пясъци бришат.
Вече свършват красивите дни.
И не питай какво ти остана.
И на тръгване просто гребни
от брега шепа сребърна пяна.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
