Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото,
как слиза от хълма на велосипед,
преди да си пръсне главата завинаги,
нарамило своя очукан тромпет.
Слънцето искам да видя как тича!
И Вятърът който си търси подслон.
Винаги – някъде между Звездите.
И винаги с дълъг до кръста балтон. ...