Aug 4, 2011, 12:07 PM

Молба

  Poetry
580 0 1

Върни се на сърцето в покоите,

елмазени мигове подредил,

във вихъра вечен на мечтите

нежни звуци приютил.

 

Върни се в сребърното утро на деня,

трепетлики ароматни откъсни,

в крепостите на моята душа

тихо, смирено приседни...

 

Там е уютно, подредено,

от всяка гънка любов струи,

елмазените мигове на сърцето

опитай се и запази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...