Молба...
Ако останеш...
... не поглеждай в очите ми...
никога...
нощем в тях
ще откриеш тъга...
и сгъната болка
от чакане
вместо шепа звезди –
тишина...
...
не поглеждай в реките
избрулили есенно
всяка стъпка
преляла
във път...
ни в шума на дъжда
ни в капчуците песенни...
(тлеещ порив съм
стихнал
до смърт...)
...
и когато пречупен
сънят ми прелива
заглъхнал
по пода
в лъчи...
и в жълти листа
ме рисува небето
с нежност...
която
боли...
...
не поглеждай назад към очите...
не рисувай беззвучни сълзи...
и думи недей да изричаш...
после там –
под дъжда...
ми прости...
