М О Л Б А
Вземи ми сърцето в длани горещи,
замръзнало то е, покрито със лед,
от мъката зла на безсънните нощи
и дните самотни в живота нелек.
Стопли ми сърцето със ласките нежни
и щедро дари го със слънчеви дни.
От обич и чувства красиви, безбрежни
към утро сияйно с любов погледни!
Когато сърцето към щастие тича
да бъде обичано и да обича,
тогава в живота струи топлота,
гори светлината, цъфти красота.
© Анка Келешева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
