Feb 26, 2007, 11:06 AM

МОЛБАТА 

  Poetry
641 0 11
На...
Бяхме двамата с теб...
сами в този миг на света...
Сърцето ми с трепет
осмели се да отправи молба.
Видях - смутено усмихна се...
и леко загадъчно.
После... трепетно затаих дъх,
а ти с ръце повдигна свойте коси.
Показа се шията...
кожата зад ухото...
На него - нежната мида... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??