Благодаря ти,
Господи, че съм жива!
Благодаря ти,
че съм дарена със силата
да променя реалността.
Благодаря ти
за възможността
да поправя грешките си.
И отнова да греша.
Благодаря ти,
че всяка сутрин мога
да видя как слънцето
се оглежда в сините очи на деня.
Благодаря
за всяка усмивка и
за всяка сълза.
И за дъгата след това.
Благодаря за този дар - живот,
изпълнен с толкова любов!
© Силвия Йорданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
