Молитва
Господи, бъди ми опора!
Обичам го...
Вървя към пламъка му,
а бялата роба на мечтанията ми
облъхва я вятърът на желанията.
Господи, помогни ми!
Обичам го...
Сълзите заливат праговете на волята ми.
Освобождават търпението и нежната обич в сърцето ми...
и ме правят беззащитна,
но жадуваща да се опази от вредите на една грешна любов.
Господи, подай ми ръка, подкрепяй ме!
Нима любовта е грешна?
Нима е зло?
Нима е низка поквара?
Тогава защо запали сърцето от камък, Господи?
Защо пробуди онази смела хетера у мене?
Та тя лукаво, с търпение превзема крепост след крепост,
а в душата ù бълват пъклени клади.
Моля те, Господи, не извръщай лицето си от мене!
Затова, че го обикнах,
затова, че оковите искам да разбия,
затова, че желая до мене да бъде...
Прости ми...
че искам щастлива до него да бъда,
че щастието върху сълзите на друга искам да диря...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
