Молитва
И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род.
Ако имам късмет, и кесийка с тютюнец да купя.
Ако, Боже, решиш младенци да даряваш с живот,
да не бъде за толкова кратко и толкова глупаво.
И помолих се Бог да ме връща на белия свят,
за да видя какво са направили с моето лозе.
И дали синовете ми бащиния сиротна делят
с крамоли и ножове, и се псуват с размътени мозъци.
Да съм бързият дъжд по лицето на мойта жена
или пъстрото цвете, което полива на пруста.
И съседа, с когото живяхме стена до стена,
ако, Господи, можеш, понякога с мене го пускай!
И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
щом ми дойде денят - да ми вземе очите обърнати,
ще си тръгна с надежда, защото отвъд няма смърт!
А добрият човек и на белия свят е безсмъртен.
© Валери Станков All rights reserved.
