Молитва
731
0
7
На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта.
Тъй често чувам: "Болката е вечна.
Ще свикнеш. Ще успееш. Щом е жив
в теб споменът, той също ще живее..."
(а в мене въглен с пламък черно-сив).
Усмихвам се. Дори на танци ходя.
Римувам стихове за болка и любов.
Споделям чужди драми със тревога.
и мислите подреждам в светослов.
Но как от Бог аз прошка да измоля
(безсилна съм, най-слаба на света),
за ден да вляза във ангелската роля
и тебе да изтръгна от смъртта.
Дори за миг отново да погаля
косите ти (усещам ги сега),
в очите да потъна до премала.
Животът свой... със твой заменя!
© Таня Мезева All rights reserved.
