Молитва
Един човек пред Бога коленичи
и своята молитва промълви.
Сълзи пробляскваха, уви, в очите,
но как съдбата си човечецът да промени.
Един човек - на този свят се ражда
да мрази, да обича от сърце,
дори когато го измъчва жажда,
някой капчица вода да му даде.
Един човек - предБога се кълнеше,
че срещне ли веднъж една любов,
но трудно беше да повярва
и едва ли щеше да я запази
в тоя злобен свят - суров.
Другар му беше нужен на човека,
със който да е в радост и в тъга,
но пустата съдба не беше лека:
отнела бе му всичко, за беда.
Сърцето му от болка бе замряло
и тупкаше без глас, едва-едва.
Душата му - кристално огледало
на прямата човешка доброта.
Нещастен бе човекът и самотен,
протягаше в безсилие ръце,
аБог го слушаше, но как да му отвърне -
та обичта е скрита в туй сърце.
Тъй молеше човекът, а мечтите
събирал бе в аванс за цял живот,
събирал бе, но таз тъга горчива
уби надеждите - какъв възход.
Обичал бе, но обич не получи;
разбираше, но беше неразбран
и страдеше от нечии обиди,
защото всъщност си остана сам.
Изслуша Бог молбите му и каза:
"Сега върви и знай - ще си щастлив!
Сърцето твое, щом боли и страда,
обича... да обичаш... значи - ЖИВ.
Усмихна се човекът и си тръгна.
Как стопли се човешкото сърце
и колко обич сбира се във него,
молитвата щом някой разбере?
и своята молитва промълви.
Сълзи пробляскваха, уви, в очите,
но как съдбата си човечецът да промени.
Един човек - на този свят се ражда
да мрази, да обича от сърце,
дори когато го измъчва жажда,
някой капчица вода да му даде.
Един човек - предБога се кълнеше,
че срещне ли веднъж една любов,
но трудно беше да повярва
и едва ли щеше да я запази
в тоя злобен свят - суров.
Другар му беше нужен на човека,
със който да е в радост и в тъга,
но пустата съдба не беше лека:
отнела бе му всичко, за беда.
Сърцето му от болка бе замряло
и тупкаше без глас, едва-едва.
Душата му - кристално огледало
на прямата човешка доброта.
Нещастен бе човекът и самотен,
протягаше в безсилие ръце,
аБог го слушаше, но как да му отвърне -
та обичта е скрита в туй сърце.
Тъй молеше човекът, а мечтите
събирал бе в аванс за цял живот,
събирал бе, но таз тъга горчива
уби надеждите - какъв възход.
Обичал бе, но обич не получи;
разбираше, но беше неразбран
и страдеше от нечии обиди,
защото всъщност си остана сам.
Изслуша Бог молбите му и каза:
"Сега върви и знай - ще си щастлив!
Сърцето твое, щом боли и страда,
обича... да обичаш... значи - ЖИВ.
Усмихна се човекът и си тръгна.
Как стопли се човешкото сърце
и колко обич сбира се във него,
молитвата щом някой разбере?
© Памела All rights reserved.
