Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните...
Сълзите ти да пия с влажни устни...
И всеки миг на обич с теб честити
да изживеем, без да го пропуснем!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.