МОЛИТВА ЗА ДЪЖД
Златокоса моя, белонога,
ти сънуваш бурни ветрове.
Твойта нова роля - в изнемога
призовава нощни дъждове.
Златокоса, моя сребронога,
ти разбиваш яростни вълни,
хукнали в среднощната тревога
да се слеят с твоите сълзи.
Златокоса моя, босонога,
ти сега във изгрева си бял
укротяваш, дивна, еднорога!
Радвай се, че с тебе е изгрял!
30.07.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
