Молитва... за милост
"Липсваш ми!" - не спирам да повтарям
протегнала ръце към вечността.
Обичам те! В съня си сътворявам
най-истинските майчини слова.
От снимката с очи ме пак прегръщаш
и шепнеш мило: "Мамо, не плачи!"
Но как да спра сълзите? Те ме връщат
към онзи миг. Душата ми крещи.
Не мога да забравя и не искам
ужаса... (та той е вътре в мен).
Болката неистова и писъкът
сърцето ми раздират всеки ден.
И нищо че усмихвам се и дишам,
живея някак (длъжна съм пред теб),
че пиша стихове и пак обичам,
животът ми покрит е с черен креп.
Така ще е. Приела съм съдбата
да нося кръста тежък и жесток,
но стигна ли Голготата възпята,
глава смирено ще сведа пред Бог.
И не за мен молитви ще отправя,
(че смъртна съм, го зная, че греша).
Аз искам милост свята да измоля...
за майките и техните чеда.
© Таня Мезева All rights reserved.
