Молитва за сняг
невинно ограбва
цвета на живота в сънливия град.
Разтварят се в сиво
искрите от багри.
За нещо красиво очите тъжат.
С молитва без думи
поглеждам небето,
а то безразлично над мене тежи.
Жадувам за бяло.
Копнея за светло.
Най-белия сняг на сърцето лежи.
О, нека най-тъмният
облак разтвори
гърдите си сиви и снежният рой
да пада безкрайно
и меко отгоре,
и дълго да трупат снежинки безброй!
Искрящи, звънтящи
и хрупкаво нежни
да ваят пейзажи от пухкав кристал.
Земята да стане
магична и снежна,
а всеки над нея - пречистен и бял.
И тихо, и леко,
безспирно и кротко
най-едрият сняг над града да вали.
Тогава да тръгна
на дълга разходка
край къщи и паркове с бели ели.
Тогава следите
след мен да рисуват
по чистото, бяло и крехко платно,
а всяка снежинка
да бъде целувка
по моето тъжно и бледо челО.
Да бъда щастлива.
Да скърца под мене
подобно на захарен, вкусен памук
снегът, най-чудесното
зимно явление,
снегът - този пролетен бъдещ капчук.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
