Не искам да те помня
като стенание,
като вик,
раздиращ душата моя
с оглушителното си
мълчание
всеки час и всеки миг.
Аз се моля
да си песента ми,
сетната моя симфония
в златната зала
на есента ми.
Унесено сгушена
там да те стопля
зима преди да скове
любовта ми
и после така
да ме помниш -
с онази песен
на Пепино Галярди,
която тихо говори
за една голяма любов
и вечността ù...
© Валдемар All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
