Моля, спрете!
Отново стоя сам във тишината
и гледам навън тъмнината.
Мисля си за тревата,
която отнема на хората правата.
Онова растение, което уж калява,
а всъщност много хора наранява.
Разберете, тя не ви помага,
а надолу ви събаря!
Мразя, когато виждам червените очи.
Марихуаната зъб ви точи.
Не искам да си отивате на седемнайсет,
та вие сте едва на четиринадесет.
Още сте малки деца,
а мислите, че имате крила.
Никой в небесата не лети,
по-добре на дивана си плети.
Повярвай,това е по-полезно,
отколкото виното трапезно,
заедно със малък силен коз,
който те праща чак във Сенокос.
Моля, спрете с наркотиците
и помислите за чуждите муниции.
Приятелите ви за вас тъжат
и на тиган със олио се те въртят.© Дамян All rights reserved.
