Мома Богданка
МОМА БОГДАНКА
Расла мома Богданка
като цвете на полянка.
Тя за работа нехаела -
да се гизди само знаела.
Дошло време да се жени.
Заприиждали ергени.
Сватовете от селата
ей ги - тропат на вратата:
"Брей, че хубава мома!
Дайте ни я за снаха."
"Добре - казвал им бащата,
но е галена момата.
Що е работа не знае,
да се гизди най-желае."
Щом това разбирали,
бързо си отивали.
Ала в един слънчев ден
дошъл старец пременен:
"На сина ми - за стопанка,
искам вашата Богданка.
Чух, че галена била,
но това не е беда.
Работата щом тежи,
в къщи тя ще си лежи."
Сватба вдигнали голяма
с вито хоро на мегдана.
На другия ден с петлите
се разшетали снахите.
Чак когато пладне стана,
се пробудила Богдана.
Ала никой на софрата,
не поканил я - горката.
На вечеря също стана.
Гладна легна мързелана.
Да, но гладна, как се спи?
Тя не мигна до зори.
Кога обади се петела,
тя двора вече бе измела.
И припка с менци - ей я на -
на кладенеца за вода.
Обяд дойде и на софрата
покани свекърът снахата.
Усмихна се и тъй й рече:
"Ех, работливка си ни вече.
Парче от питата вземи
и днеска сладко похапни.
Само който заслужава,
с топла пита се гощава."
Ленивецът не огладнява.
Приказката довърши.
Краят - сам го измисли.
И поуката вземи.
© Лилия Велчева All rights reserved.
