Морето живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момче, ах, едно момче
морето не изхвърли на брега.
Остана само шапката позната
да се белее над сините вълни.
Момичето обичаше младежа,
а младежът - всички хубави жени...
До дъното претърсиха морето
с пръсти, посинели от студа,
но не намериха момчето, което
морето не изхвърли на брега.
© Дидони All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
