Момчето, което обичам, замина далече.
Остави съня ми по клепките да сълзи.
Момчето, което обичам, наместо фенерче,
когато се връща при мен, ще му светят луни.
Момчето, което обичам, е волният вятър.
Не можеш го върза, не можеш дори да го спреш.
Момчето, което обичам, се връща със лято,
дори ако вънка виелицата сковава със скреж.
Момчето, което обичам, с търпение чакам.
Защото му вярвам, защото е мойто момче.
За него открехната леко оставям вратата
да вижда за него как огънят черга тъче. ...