Момчето, което обичам
Момчето, което обичам, замина далече.
Остави съня ми по клепките да сълзи.
Момчето, което обичам, наместо фенерче,
когато се връща при мен, ще му светят луни.
Момчето, което обичам, е волният вятър.
Не можеш го върза, не можеш дори да го спреш.
Момчето, което обичам, се връща със лято,
дори ако вънка виелицата сковава със скреж.
Момчето, което обичам, с търпение чакам.
Защото му вярвам, защото е мойто момче.
За него открехната леко оставям вратата
да вижда за него как огънят черга тъче.
Публикувано във в. Уикенд 13-19 август 2011
© Павлина Гатева All rights reserved.
