Идва един момент във всеки живот,
В който се спираш и питаш “какво”.
Какво ще направиш оттук натам,
дали ще си ти и дали ще си сам.
Момент на пресметка и личен анализ
за това, което е било, е и ще бъде.
Дали си щастлив от всичко това
и дали над всичко пак ще пребъдеш.
Това е моментът, в който си мислим,
че сме незначими и дребни лица,
но все пак не трябва да забравяме,
че кой, ако не НИЕ - тук и сега!
© Диляна All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
