Feb 8, 2009, 6:52 PM

Момиче

  Poetry » Other
694 0 1
 

      Момиче

 

Минава в тихата уличка,

в тих вечерен час.

Момиче

с усмивка на устните

и магия във синия взор.

Момиче

с нацупени устни

и бяло развяна пола...

Дяволито отминали

стъпки -

малка отшумяла мечта...

Бегла среща,

малко разминаване

- до следваща уличка,

  до тихия час...

 

07.10.84

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...