Feb 3, 2013, 11:55 AM

Момиче

  Poetry » Other
1.1K 0 7

 

Момиче

 

Трапчинки - смешно мили.

 

Нежно вирнато носле.

 

И зъбки - камъчета речни.

 

Очите - боровинки.

 

Момиче.

 

Дете.

 

Толкова е крехко -

 

трепетлика!

 

И смехът му е по детски звънък.

 

Ще бъде ли вятър

 

в платната,

 

маяк - за сина ми -

 

и пристан?

 

Не питам.

 

Но толкова искам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...