Момичето, което...
Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен.
Момичето, разляло от косите си
на рамото ти с кротка доверчивост,
в загадъчна усмивка те заплита -
от него няма как да си отидеш.
По устните му лепне шоколад -
със Хензел и със Гретел си играло.
Красиво е - на вещицата зла
се счупило от завист огледалото.
Камбанен звън отмерва късен час,
кристалната пантофка се измуши.
На бели камъчета по следата
се връща с бързоходните ботуши...
Момичето обгръща те с ръце
на сън. С ресници пърха - пеперуди.
Незнаен принце, имаш ли сърце,
не бързай със целувка да го будиш!
© Йорданка Гецова All rights reserved.
