Когато сполетят те неприятности,
от грижите житейски си затрупан,
спомни си за момичето, което ти
допусна във живота си разхвърлян.
Онази, дето пуснала е корени
в душата ти, но сам си ги изтръгнал,
с която спря отдавна да говориш,
затвори се във себе си, потъна.
Потъна в мълчанието свое. И тихо е
ти сам се прикова към самотата.
Спомни си я - тя с радост се усмихваше,
а днес я остави да те изпрати!
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, Влади!