Момичето с коси от кадифе
Момичето с коси от кадифе
Момичето с коси от кадифе
ме будеше в дванайсет през септември.
Прегръщаше ме. Пиехме кафе
с ухание на дъжд и хризантеми.
Момичето с дълбоките очи
обичаше метафори и рими.
И вместо да просъска: "Замълчи!",
тя благо ми шептеше: "Говори ми..."
Момичето с красивите ръце
гореше сред листата пожълтели.
Невинното, изстрадало сърце
се криеше зад дланите й бели.
Момичето, което нараних,
остави ми бележка на вратата.
Написала я беше като стих,
след който всичко ясно е нататък:
"Момичето с коси от кадифе
те будеше в дванайсет през септември.
Стопли си сам горчивото кафе.
Тя вече не обича хризантеми."
© Яна All rights reserved.
