като въздишка
се отронва от сърцето му
издига се нагоре и нагоре
протяга изумрудените си очи
през хоризонта
пенливи бисерни коси
разплисква
и нечуто расте и расте
извива снагата си синя
подмамена от слънчев лъч
и водена от влюбени делфини
се втурва към брега
където
стъпките по пясъка
тихо
ще целуне с дъх солен
миг преди да се отдръпне
и да изчезне...
© Дора Павлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
