като въздишка
се отронва от сърцето му
издига се нагоре и нагоре
протяга изумрудените си очи
през хоризонта
пенливи бисерни коси
разплисква
и нечуто расте и расте
извива снагата си синя
подмамена от слънчев лъч
и водена от влюбени делфини
се втурва към брега
където
стъпките по пясъка
тихо
ще целуне с дъх солен
миг преди да се отдръпне
и да изчезне...
© Дора Павлова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
