Момински неволи
Ред неволи,
ред сополи...
Тежък, момѝнският ден
понася ме
в своите
нокти сурови
из душния градски рефрен...
Преди туй обаче,
леглото ми гаче
подхвърля ми плоски шеги:
да знаеш, тук, начи,
мъж няма да рачи
постелките да уважи.
Ритвам го злобно,
пръстът злокобно
се сгърчва в неистовий шок.
Не знаех да имам
толкоз роднини,
видях ги до ен-тия род.
Пускам кафето.
Не плаче детето,
при все че от некъв инстинкт
ослушвам се. Ето! ...
Било е "хлапето"
на моята котка Кристин.
Вадя поличка,
блузка прилична,
то за кой да се контя, аслъ!
Пак се навличам
в одърпан суитчър,
да скрия два декара г*з.
Вкъщи не готвя,
само за котката,
прилапвам набързо попъ̀т.
В хладилника котва
три паяка кротки
закотвили, мрежи сноват.
Вървя и си мисля,
един не ме иска,
а няма причина защо!
Е, леко съм ниска,
килцата ми триста,
но правя и кекс без брашно,
и мога да свиря,
чорапи препирам,
не мрънкам, освен за любов.
Някой подсвирна,
краката ми "вирна".
... Бил е заблуден клаксо̀н.
Вей се тъдява
бодливата крава
на моя момински злочест,
тя мляко не дава,
сал препикава
надеждите - пламък на свещ.
Градът ме завърта
в захапката твърда,
сдъвква, изплюва и хич
не се и озърта
даже да зърне
моя пихтиест престиж.
Прибирам се вечер,
луната се блещи
с едно полуздраво око
в моята леща
от бистрото отсреща,
а стомахът ми свит на кълбо,
но не от глада,
ни от болежки,
ембриончва се от мисълта:
с кого ще се гуша?
И таз вечер суша.
Пуст, окаян момински въртоп!
https://otkrovenia.com/bg/proza/ergenski-chastushki
© Таня Донова All rights reserved.
Поздрави!
