Момичето-злато

По: песента "Синът на Луната" на Мекано
("Hijo De La Luna" - Mecano)

Вечер тя пристига...
мила и красива...
със коси от злато
с полъха на лято в ясен и слънчев ден.

Чувствата си крия,
някаква магия си играе с мен.

Вечер как си тръгва, с тъга гледам...

взирам се в луната тъжна, бледа,
мислите събирам...
с въпрос се взирам в нощно звезно небе.

Дали ще те видя
и дали да крия любовта си към теб?

Припев:

И момичето-лято,
то със златни коси, виждам, пръска лъчи,
се досеща, когато
срещу мене стои, погледът ми искри.

Аааааа...

Тя е в моите мечти.

Всяка вечер за теб мисля само
как глава облягаш в мойто рамо.
Аз за теб треперя...
искам да намеря път към твойто сърце.

Искам да докосна...
искам да целуна нежното ти лице.

Всеки път различна аз те виждам,
всеки път обичана, любов приижна.
Малко замечтана,
весела, засмяна.

Ти заставаш до мен.