Aug 12, 2011, 11:52 AM

Монолог

Poetry » Love

561 0 1

99 МОНОЛОГ

Няма чувство по-велико
тук от първата любов!
Щом за първи път обикнеш,
животът ти е вече нов!

Сякаш ти попадаш в Рая.
Няма по-честит от теб...
С истински мечти мечтаеш!
Летиш в небето със криле!

Тия мигове блажени
ще ти се да нямат край…
Щом си с чувства споделени,
не ти трябва вече Рай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

"Щом си с чувства споделени,не ти трябва вече рай!" ПРЕКРАСНО!

2011-08-13T15:46:56+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0