Монолог на пеперудата
Не флиртувай със мен, слънчев лъч,
вплел в косите ми пръстче усмихнато.
Прекроиш ли живота веднъж,
той до края остава в аритмия.
Не догонвай мечтите ми, сън,
подпетил своя дух от учудване.
Пеперудата кацна на пън.
Мисълта за върха е безумна.
И не спускай пътечката пак,
гръмовержецо строг на Пирина.
Днес прекрачих и божия знак -
аз, жената от пръст и от глина.
В огледалото после видях
две очи, закрещяли от болка.
В чужда кожа не се разпознах.
Може би оживях..., но до колко?
© Мария Панайотова All rights reserved.
