pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
8.12.2018 г., 18:53 ч.

Монолог на пеперудата 

  Поезия » Любовна
1070 9 27

Не флиртувай със мен, слънчев лъч,

вплел в косите ми пръстче усмихнато.

Прекроиш ли живота веднъж,

той до края остава в аритмия.

 

Не догонвай мечтите ми, сън,

подпетил своя дух от учудване.

Пеперудата кацна на пън.

Мисълта за върха е безумна.

 

И не спускай пътечката пак,

гръмовержецо строг на Пирина.

Днес прекрачих и божия знак - 

аз, жената от пръст и от глина.

 

В огледалото после видях

две очи, закрещяли от болка.

В чужда кожа не се разпознах.

Може би оживях..., но до колко?

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Райне!!!
  • "Днес прекрачих и божия знак -
    аз, жената от пръст и от глина."

    Уникална!!!!!
  • И вие сте сред най-големите ми любимки, момичета, защото пишите истинска въздействаща поезия, която чета с удоволствие! Прегръщам ви с обич!
  • Уникален талант! Мими...."аз, жената от пръст и от глина."
    жената на ехото си ти...поезия с послевкус на вечност!
    Много си ми любима! Много!
  • "Не догонвай мечтите ми, сън,
    подпетил своя дух от учудване.
    Пеперудата кацна на пън.
    Мисълта за върха е безумна."

    Пеперудени мисли в самодивска просъница...
    Огърлица от мигове посветени на търсене...
    А върхът е високо...(Охраняват го облаци)
    Но светулките могат да достигнат до Бога.

    Поезия си... Насищаща и вдъхновяваща. Благодаря за удоволствието...
  • И друг път съм казвала: ако няма слънце, нарисувай си го, ако нямаш крила, използвай тези на въображението!
    Благодаря ти, че прочете и коментира, Ласка!
  • Крилата са дадени за висините.
    Болка е да копнееш за синевата, а да нямаш крила.
    На такива мисли ме наведе творбата ти.
  • Митко, можеш да ми бъдеш син и с насълзени очи и примряло от щастие сърце искам да те прегърна! За думи като твоите си заслужава човек да пише цял живот!
  • Поезията Ви отново танцува на сцената на Мъдростта. С безкрайно удоволствие човек да я наблюдава! Поздравления! Вие сте истински пример за младите творци!
  • Влади, трогната съм от хубавия ти коментар! Чудесна седмица ти желая!
  • Красива поезия, която се извисява с пеперудени крила. Поздравления и от мен, Мария, стихотворението ти е чудесно!
  • Радвам се, че съм в обсега на твоя поглед, макар че пиша от половин век (олеле, изкарах се още по-стара)! Ама пък е истина! И дано поезията ми е помъдряла, Кети! Зарадва ме с коментара си, миличка, благодаря за тази радост!
  • Следя твоите творби, Мария, стават все по-мъдри, все по-изчистени и, естествено - тъжни. Тъгата отличава мъдростта...
  • Силен монолог! Поздравления!
  • Здравей, радвам се, че коментира!
  • Хареса ми...
  • Благодаря ви за вниманието към написаното от мен, Ани и Вики! Хубав ден ви желая!
  • Почувствах!
  • Мисълта за върховете никога не е безумна, дори и да е свързана с болка. Поздрави, Мария!
  • Благодаря ви за силните и затрогващи думи, приятели! И за това, че ви има!
  • Не върхът, полетът е важен...Следвай траекторията му, макар и с почивки, пеперудено сърце!
  • Много силно, пронизващо с искреност, Мария! Поздравявам те!
  • Марийче!
  • С безпогрешния си усет си хванала сърцевината на замисъла ми. Винаги ти се радвам, Валя!
  • Мисълта за върха е безумна.
  • Дари, радвам се да те видя! Хубава вечер ти желая!
  • Интересно. Има философия.
Предложения
: ??:??