Монолог на Разума
Сетивен, примитивен свят:
все търси да докосне и измери
изплъзващите се химери.
Преследва ги. Дели ги
на добри и зли. И винаги
умува колко още му остават
когато болката от загубата
на желанието за живот
започне миналото си да съжалява.
Напомпва се с цитати и твърди
че истината му във виното се ражда.
Готов е да започне да живее отначало
щом глад започне да го мъчи или жажда.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
