Монолог с бухал
Ти ли среднощно тъжиш като мен,
бухале, братко пернати?
Вятър ли клоните клати,
тя ли ме чака под стария клен.
Зъзне ли още от ранна слана,
совата малка във мрака?
Тя ли със трепет ме чака,
сън ли сънувам за чужда жена.
Грохот ли страшен дочувам, кажи,
мисли по нея ли топли...
Сякаш в сърцето ми чопли
гарванът дето над мене кръжи.
Вълчото време ли вие навън,
бухале, братко премъдри?
Тя ли съня ми пропъди,
заек ли дреме до стария пън.
Чух да ми шепнеш от гъстия мрак,
бухале, братко достоен:
"Стига си бил неспокоен,
тя те обича, не ставай глупак".
© Димитър Никифоров All rights reserved.
