Монологът на един нарцис(ист)
Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи,
надигнал ураганни ветрове.
Перфиден и със сладост на отрова,
прецизно разделил света на две.
В единия се раждат стръмни бездни,
а другият ще го изпълня аз –
с инстинкт на хищник и представи грешни.
Ще пада в ямите на адска сласт.
Въздишка ще ѝ бъда и молитва.
Ще вдишва и издишва моя мрак.
Оковите ще са красива гривна,
дъхът ми – тежък афродизиак.
На чакана любов ще ѝ приличам,
оплела вените ѝ в кървав сноп –
ще бъде страст, ще бъде неприлично…
Накрая ли?!… „След мене и потоп“.
Жени Иванова
Стихотворението е от по-големия проект "Противоречиви сигнали"
© Jasmin All rights reserved. ✍️ No AI Used
