Монолози с батко/Вали...
Все още вали…
Подгизва пръстта над гроба
и свещта угасва.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Apr 14, 2019, 7:06 PM
Comments
Comments
-
Благодаря, Силве, Наде! Вашите чувствителни сърца откликват на чуждата болка и това е миг, в който душите ни се прегръщат. Времето лекува раните, но не може да заличи спомените, или да запълни липсата от някой, който е бил твоята църква... -
-
-
-
Editor's choice
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
