Море
Море
Отново си сърдито. Е, така е -
различно си в различните сезони.
С вълните постоянно си дълбаеш
по пясъка. И стъпките ми гониш.
И, отразило вечер в себе си звездите,
с прибоя биеш, в ритъм, на талази.
Отмиваш от очите ми сълзите
и болката, в душата дето лази.
Ти никога, за миг, не ме предаде.
Със силата на свойта безметежност
и любовта, и яростта си ти ми даде,
и леден хлад, и топлата си нежност.
И както пазиш всяка своя мида,
все тъй си шумно, и все тъй безмълвно,
аз знам- където и да ида,
при тебе винаги ще се завърна.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
